Атанас Звездинов: Поезията е енергия на съвестта и осъзнатата сила, на Душата и Духа
Интервю на Боян БОЙЧЕВ
АТАНАС ЗВЕЗДИНОВ е роден на 5 август 1943 година в София. Завършил е " Славянски филологии " в СУ " Св. Климент Охридски " (с чешки език и литература). Работил е като редактор в Българското национално радио и издателство " Народна юноша ". Бил е и шеф на Дома на детската книга с музей " Ангел Каралийчев " към Министерството на образованието, взел участие е в редколегиите на детските издания " Дружинка ", " Пламъче ", " Чуден свят ", бил е основен редактор на списание " Родна тирада ", както и основен редактор на няколко издателски къщи. Автор е на близо 40 книги с лирика и прозаичност за деца и възрастни. Съставител е на 14 антологии, превел е и издал няколко сборника с лирика от чешки, словашки и съветски. Удостоен е с голям брой български и чешки литературни награди. Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на българските публицисти и Съюза на преводачите в България.
- Един стихотворец на 80. Как се чувствате, господин Звездинов? Намирате ли ентусиазъм за лирика?
- Числото малко ме смущава, само че не го одобрявам като някакъв лимит, а единствено като мотив за размисъл и равносметка. Като знак на почитание. Още повече, че, да не чуе дяволът, към момента пиша интензивно, спохожда ме ентусиазъм.
- Все отново - какво разбрахте за тези осемдесет?
- Това, което разбрах дотук, е, че няма и не може да има трайна правдивост. И че битката за нея ще е безконечна. Защото индивидът е по този начин основан - с качества и дефекти, които са във постоянно придвижване. И събитията извеждат от него ту едно, ту друго. Каквото и да приказваме, постоянно ще става дума за това - за битката за правдивост.
- Промениха ли се възгледите Ви за живота през това време?
Атанас Звездинов получава премията " Георги Джагаров "
- С опита възгледите ми се задълбочиха и уплътниха. Не мога да кажа, че са се трансформирали. Защото от дълго време са се трансформирали в убеждения.
- А промени ли се Вашата лирика?
- Винаги съм изповядвал това, което съм мислел и чувствал. От спонтанните ми първи стихове, та до момента. Никога не съм съчинявал лирика. Всякакви опити да се притегля внимание с търсени резултати, са ми били непознати. Може би поезията ми се е трансформирала единствено като дълбочина и преодоляване на изразните средства.
- Какви тематики вълнуват поета и индивида Атанас Звездинов?
- Естествените житейски тематики. Темите за смисъла на живота. Ще подчертая единствено, че в основата на всички тях е била съвестта. Дълбоко съм уверен, че без нея създателят не може да бъде никакъв създател. Тя включва и верността, и приемствеността, и отговорността, и какво ли още не. Много успешно един критик в последно време ме дефинира като " стихотворец на моралистичната сила ".
Свидетели сме по какъв начин поради интереса някои заглушиха личната си съвест. Поддадоха се, продадоха се за трофеи, звания и постове. За новата си подправена известност. Но най-лошото е, че с тях подмениха свестните и годните, и " новите " в този момент се явяват законодателите на бъдещето.> Атанас Звездинов
- " Върхът е най-жестокият урок,/ че за постигнатото няма период " казвате в едно свое стихотворение. Кои върхове постигнахте и кои още чакат да бъдат покорени?
- Имам своите върхове. Нека за тях приказват другите. Пътувам във вътрешността в себе си и се надявам най-високият връх да е някъде там.
- Вие сте от актуалните поети с будна гражданска съвест. Как бихте определили времето, в което живеем?
- Сега е същинско време за лирика. Бяхме потънали в одаична заспалост. Поезията се въртеше към себе си. Търсеше позата да бъде същинска. Талантите я надмогнаха. Останаха и високи модерни мостри от това мъртвило. Но след Времето на Ботев, Смирненски и Вапцаров, в този момент още веднъж е време за същинска лирика. Всеки има свободата да покаже какво може. Има ги същинските спорове. Има същинска битка. Пък и международната полуда не е изчезнала.
Макар че истината постоянно ще е относителна. Човекът се бои от безспорната. Всеки знае кой какъв брой коства. Особено в личното си обграждане. Но го премълчава - от себелюбие и благовъзпитание. Абсолютната истина се споделя единствено когато си обрекъл главата си. Казал я е Ботев в " Борба " - това велико стихотворение. А ние се утешаваме, че с относителната истина ще оправим света. Защото другата е невъзможна.> С Валери Петров
- В тази връзка - Вие сте и създател на доста басни. Това ли е методът да се кажат нелицеприятните за властта и хората истини?
- Да, това е методът. Защото този език я споделя, без да наскърбява. И съм признателен на креативната ми орис, че ме тласна към сатирата, към баснята. В последния четвърт век пиша най-вече басни - издадох девет книги, и мисля, че съм потребен с истините, казани в тях.
Атанас Звездинов получава премията " Христо Смирненски "
Тук е мястото да благодаря на издателство " Захарий Стоянов ", което по случай юбилея ми издаде два солидни тома: " Говорят световете " - с определените ми стихотворения, и " Атанасни басни " - с най-хубавите ми басни и басномонолози. И дано подчертая, че този, основан и одобрен от мен род, ми разрешава с други средства, по нов метод да включа всичко - живо и неживо, съответно и нереално, в размисъла за това какво в действителност е индивидът, какво е неговото предопределение и орис. Басните са, несъмнено, за оня, който смее и желае да се огледа в това огледало.
- Днешните политици като че ли не намират верния път за България, а се стремят да угодят на непознати ползи. Правят се опити да бъде посечен славянският ни корен, заличени българските полезности и добродетели. Според Вас има ли вяра за България?
- Надежда за България постоянно има и ще има. Коренът ни е доста бездънен и мощен. Не може да бъде посечен. Не могат да стигнат до него. Обществото е живо. Доказва го ежедневно. Никой подтисник не ни е погубил, няма да се погубим и сами. Защото сме нравствен народ. Защото сме Държава на Духа.
Атанас Звездинов на Петата интернационална писателска среща в София 1984 година
- Да. Преди години акад. Лихачов дефинира България като Държава на Духа. Днес обаче като че ли този дух го няма, сменен е с чалга мисленето и шума на парите...
- Духа го има. Опитват се да го подменят. Да ни заблудят, че го няма. Защото мнозина се изкушиха и се поддадоха. И някои от най-облагодетелстваните преди. Решиха, че максимата " един път се живее " ще ги направи щастливи.
Но има и други, за които щастието е в отстояването на себе си, в чистата съвест. Категорично разгадавам на тях. На публичното равновесие.
- В друго свое стихотворение казвате: " Дали Доброто отново е добродетел/ ще проверяваш до момента в който си жив. " Добродетел ли е през днешния ден положителното?
- Доброто постоянно е добродетел. Баща ми ме е научил: " Направи положително и го хвърли в морето. " Винаги, когато съм могъл, съм го правил. Но съм праволинеен като Ботев: " Лошия - с ножа по глава. "
- Цял живот сте обвързван с литературата. Какво Ви даде тя?
С Уилям Мередит
- Литературата ми оказа помощ да се опозная и осъзная като човек. Разшири погледа ми - за другия човек и за човечеството. Показа ми с какво мога да бъда потребен. Позволи ми да се потвърдя. Достави ми най-голямата наслада - тази на творчеството. Е, донесе ми и много награди, от които най-ценя " Христо Смирненски ", тъй като ме сродява с този в действителност талантлив стихотворец.
- Труден ли е пътят на поета?
- Колкото е сложен, толкоз е и сладостен. Ако си отдаден и безрезервен. Препятствията са доста - почтени и нечестни. Но в случай че знаеш, че това ти е пътят, постоянно ще ги надмогнеш. Струва си.
Много са пишещите стихове и това е добре, щом е вътрешна нужда. Но малко на брой пишат лирика. Поезията е подстрекателство на сили в изящна форма. Енергии на съвестта, на осъзнатата мощ, на Душата и Духа. На единение на форма и наличие. Но при всички случаи е чувство за прекосяване на нещо от единия в другия. Тръпка! Не е ли тръпка, не е лирика.
- На какво би трябвало да бъде правилен поетът, писателят? Вие персонално на какво останахте правилен? С какво не може да извършите компромис?
- Поетът би трябвало да е правилен на посланието, което желае да внуши. На високото, благородното обръщение. Посланието на Духа. По най-хубавия метод. Останах правилен на себе си и на това, което към този момент споделих. А не можах и не мога да направя компромис единствено със личната си съвест.
На Околчица - 2 юни 1990 година
- Вашата молитва за България?
- България няма потребност от молебствия. А от будни, чисти и действени съвести. Имало ги е, има ги и на тях разгадавам. И ето, че отново стигаме до битката за правдивост, в която би трябвало да намерим своето място.>
СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ АТАНАС ЗВЕЗДИНОВ> * * *> Навярно преди доста, доста века,
даже и без да знам къде съм бил,
сънувал съм, какво е то индивида?
Дойдох. И мислех, че съм го разкрил.> Бях. Съм. И още може би ще бъда.
И ще потъна в звездния покой
по този начин - полунаивен, полумъдър,
въобще без да знам какво е той.
Говорят Световете > Говорят Световете
и ние тук-там
записваме от техните сигнали.
Говорят Световете -
а ние дишаме
и вършим ежедневната си работа.
Говорят Световете
и ни учат
на Дух, Доверие, и на Достойнство,
което е Поезията в действителност.
И стопират ни дъха,
когато те са очевидно невъзможни.
И по това проличава си
кой ги чува.
Говорят Световете -
с насъбраното преди нас
единствено в съдбоносен час.
Тогава дръзваме
да сме поети.
БАСНОПИСЕЦЪТ > След три хилядолетия, той пак
с достолепие родил се - за гръбнак.
И носел в себе си на легенда заклевам,
да я разлисти в силата й цялостна.
И я разлистил, с новите листа
за истината да се бори тя.
Тогава някой му пошепнал свише,
че би трябвало баснята да се запише.
И я записвал той, и отново, и отново...
А Онзи постоянно му казвал по какъв начин...
Дългът му не оставял го на мира,
та към този момент нямало и по какъв начин да стопира.
И привикнал - за човешките недъзи
посредством думите лекуване да търси,
той проумял, че те са скъп лек
за всеки незабравил се човек.
И, за човещината радушен,
схванал - във вековете ще е жив.
ДЯВОЛСКА БАСНЯ > Дяволът предложил на индивида,
с цел да е ориста му по-лека
и с цел да изпита алчността му,
да му дава по жълтица (само),
в случай че той не ги реди на куп, а
в тялото си някъде ги натрупа.
Но където натрупа ги, тогава
трябвало от плът да се лишава:
да изгубва мускули и нерви,
кафези... с тях и витални запаси...
И приел индивидът, та със злато
битието му ще е богато!
И не поискал да разсъждава
с тялото му пък какво ще става.
Първо натрупал златото в ръцете -
станали безжизнени и двете.
После злато пълнил и в краката
и по този начин ги обездвижил двата.
Ясно е, щом не били свободни,
станали за работа негодни.
Мисълта не давала му мира
златото къде да го побира.
Питал дяволът: - Да спирам към този момент,
разбери, че златото ти пречи?
- Още дай! - изискал му индивида. -
Нека още се опитам! Нека...
Давал Дяволът и отново попитал -
знаел към този момент, че е победител.
Но превръщал всеки орган в злато
оня ненаситник, докогато
обезсилил ги. Сърцето спряло.
Дяволът
с друг
почнал изначало...
АТАНАС ЗВЕЗДИНОВ е роден на 5 август 1943 година в София. Завършил е " Славянски филологии " в СУ " Св. Климент Охридски " (с чешки език и литература). Работил е като редактор в Българското национално радио и издателство " Народна юноша ". Бил е и шеф на Дома на детската книга с музей " Ангел Каралийчев " към Министерството на образованието, взел участие е в редколегиите на детските издания " Дружинка ", " Пламъче ", " Чуден свят ", бил е основен редактор на списание " Родна тирада ", както и основен редактор на няколко издателски къщи. Автор е на близо 40 книги с лирика и прозаичност за деца и възрастни. Съставител е на 14 антологии, превел е и издал няколко сборника с лирика от чешки, словашки и съветски. Удостоен е с голям брой български и чешки литературни награди. Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на българските публицисти и Съюза на преводачите в България.
- Един стихотворец на 80. Как се чувствате, господин Звездинов? Намирате ли ентусиазъм за лирика?
- Числото малко ме смущава, само че не го одобрявам като някакъв лимит, а единствено като мотив за размисъл и равносметка. Като знак на почитание. Още повече, че, да не чуе дяволът, към момента пиша интензивно, спохожда ме ентусиазъм.
- Все отново - какво разбрахте за тези осемдесет?
- Това, което разбрах дотук, е, че няма и не може да има трайна правдивост. И че битката за нея ще е безконечна. Защото индивидът е по този начин основан - с качества и дефекти, които са във постоянно придвижване. И събитията извеждат от него ту едно, ту друго. Каквото и да приказваме, постоянно ще става дума за това - за битката за правдивост.
- Промениха ли се възгледите Ви за живота през това време?
Атанас Звездинов получава премията " Георги Джагаров "
- С опита възгледите ми се задълбочиха и уплътниха. Не мога да кажа, че са се трансформирали. Защото от дълго време са се трансформирали в убеждения.
- А промени ли се Вашата лирика?
- Винаги съм изповядвал това, което съм мислел и чувствал. От спонтанните ми първи стихове, та до момента. Никога не съм съчинявал лирика. Всякакви опити да се притегля внимание с търсени резултати, са ми били непознати. Може би поезията ми се е трансформирала единствено като дълбочина и преодоляване на изразните средства.
- Какви тематики вълнуват поета и индивида Атанас Звездинов?
- Естествените житейски тематики. Темите за смисъла на живота. Ще подчертая единствено, че в основата на всички тях е била съвестта. Дълбоко съм уверен, че без нея създателят не може да бъде никакъв създател. Тя включва и верността, и приемствеността, и отговорността, и какво ли още не. Много успешно един критик в последно време ме дефинира като " стихотворец на моралистичната сила ".
Свидетели сме по какъв начин поради интереса някои заглушиха личната си съвест. Поддадоха се, продадоха се за трофеи, звания и постове. За новата си подправена известност. Но най-лошото е, че с тях подмениха свестните и годните, и " новите " в този момент се явяват законодателите на бъдещето.> Атанас Звездинов
- " Върхът е най-жестокият урок,/ че за постигнатото няма период " казвате в едно свое стихотворение. Кои върхове постигнахте и кои още чакат да бъдат покорени?
- Имам своите върхове. Нека за тях приказват другите. Пътувам във вътрешността в себе си и се надявам най-високият връх да е някъде там.
- Вие сте от актуалните поети с будна гражданска съвест. Как бихте определили времето, в което живеем?
- Сега е същинско време за лирика. Бяхме потънали в одаична заспалост. Поезията се въртеше към себе си. Търсеше позата да бъде същинска. Талантите я надмогнаха. Останаха и високи модерни мостри от това мъртвило. Но след Времето на Ботев, Смирненски и Вапцаров, в този момент още веднъж е време за същинска лирика. Всеки има свободата да покаже какво може. Има ги същинските спорове. Има същинска битка. Пък и международната полуда не е изчезнала.
Макар че истината постоянно ще е относителна. Човекът се бои от безспорната. Всеки знае кой какъв брой коства. Особено в личното си обграждане. Но го премълчава - от себелюбие и благовъзпитание. Абсолютната истина се споделя единствено когато си обрекъл главата си. Казал я е Ботев в " Борба " - това велико стихотворение. А ние се утешаваме, че с относителната истина ще оправим света. Защото другата е невъзможна.> С Валери Петров
- В тази връзка - Вие сте и създател на доста басни. Това ли е методът да се кажат нелицеприятните за властта и хората истини?
- Да, това е методът. Защото този език я споделя, без да наскърбява. И съм признателен на креативната ми орис, че ме тласна към сатирата, към баснята. В последния четвърт век пиша най-вече басни - издадох девет книги, и мисля, че съм потребен с истините, казани в тях.
Атанас Звездинов получава премията " Христо Смирненски "
Тук е мястото да благодаря на издателство " Захарий Стоянов ", което по случай юбилея ми издаде два солидни тома: " Говорят световете " - с определените ми стихотворения, и " Атанасни басни " - с най-хубавите ми басни и басномонолози. И дано подчертая, че този, основан и одобрен от мен род, ми разрешава с други средства, по нов метод да включа всичко - живо и неживо, съответно и нереално, в размисъла за това какво в действителност е индивидът, какво е неговото предопределение и орис. Басните са, несъмнено, за оня, който смее и желае да се огледа в това огледало.
- Днешните политици като че ли не намират верния път за България, а се стремят да угодят на непознати ползи. Правят се опити да бъде посечен славянският ни корен, заличени българските полезности и добродетели. Според Вас има ли вяра за България?
- Надежда за България постоянно има и ще има. Коренът ни е доста бездънен и мощен. Не може да бъде посечен. Не могат да стигнат до него. Обществото е живо. Доказва го ежедневно. Никой подтисник не ни е погубил, няма да се погубим и сами. Защото сме нравствен народ. Защото сме Държава на Духа.
Атанас Звездинов на Петата интернационална писателска среща в София 1984 година
- Да. Преди години акад. Лихачов дефинира България като Държава на Духа. Днес обаче като че ли този дух го няма, сменен е с чалга мисленето и шума на парите...
- Духа го има. Опитват се да го подменят. Да ни заблудят, че го няма. Защото мнозина се изкушиха и се поддадоха. И някои от най-облагодетелстваните преди. Решиха, че максимата " един път се живее " ще ги направи щастливи.
Но има и други, за които щастието е в отстояването на себе си, в чистата съвест. Категорично разгадавам на тях. На публичното равновесие.
- В друго свое стихотворение казвате: " Дали Доброто отново е добродетел/ ще проверяваш до момента в който си жив. " Добродетел ли е през днешния ден положителното?
- Доброто постоянно е добродетел. Баща ми ме е научил: " Направи положително и го хвърли в морето. " Винаги, когато съм могъл, съм го правил. Но съм праволинеен като Ботев: " Лошия - с ножа по глава. "
- Цял живот сте обвързван с литературата. Какво Ви даде тя?
С Уилям Мередит
- Литературата ми оказа помощ да се опозная и осъзная като човек. Разшири погледа ми - за другия човек и за човечеството. Показа ми с какво мога да бъда потребен. Позволи ми да се потвърдя. Достави ми най-голямата наслада - тази на творчеството. Е, донесе ми и много награди, от които най-ценя " Христо Смирненски ", тъй като ме сродява с този в действителност талантлив стихотворец.
- Труден ли е пътят на поета?
- Колкото е сложен, толкоз е и сладостен. Ако си отдаден и безрезервен. Препятствията са доста - почтени и нечестни. Но в случай че знаеш, че това ти е пътят, постоянно ще ги надмогнеш. Струва си.
Много са пишещите стихове и това е добре, щом е вътрешна нужда. Но малко на брой пишат лирика. Поезията е подстрекателство на сили в изящна форма. Енергии на съвестта, на осъзнатата мощ, на Душата и Духа. На единение на форма и наличие. Но при всички случаи е чувство за прекосяване на нещо от единия в другия. Тръпка! Не е ли тръпка, не е лирика.
- На какво би трябвало да бъде правилен поетът, писателят? Вие персонално на какво останахте правилен? С какво не може да извършите компромис?
- Поетът би трябвало да е правилен на посланието, което желае да внуши. На високото, благородното обръщение. Посланието на Духа. По най-хубавия метод. Останах правилен на себе си и на това, което към този момент споделих. А не можах и не мога да направя компромис единствено със личната си съвест.
На Околчица - 2 юни 1990 година
- Вашата молитва за България?
- България няма потребност от молебствия. А от будни, чисти и действени съвести. Имало ги е, има ги и на тях разгадавам. И ето, че отново стигаме до битката за правдивост, в която би трябвало да намерим своето място.>
СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ АТАНАС ЗВЕЗДИНОВ> * * *> Навярно преди доста, доста века,
даже и без да знам къде съм бил,
сънувал съм, какво е то индивида?
Дойдох. И мислех, че съм го разкрил.> Бях. Съм. И още може би ще бъда.
И ще потъна в звездния покой
по този начин - полунаивен, полумъдър,
въобще без да знам какво е той.
Говорят Световете > Говорят Световете
и ние тук-там
записваме от техните сигнали.
Говорят Световете -
а ние дишаме
и вършим ежедневната си работа.
Говорят Световете
и ни учат
на Дух, Доверие, и на Достойнство,
което е Поезията в действителност.
И стопират ни дъха,
когато те са очевидно невъзможни.
И по това проличава си
кой ги чува.
Говорят Световете -
с насъбраното преди нас
единствено в съдбоносен час.
Тогава дръзваме
да сме поети.
БАСНОПИСЕЦЪТ > След три хилядолетия, той пак
с достолепие родил се - за гръбнак.
И носел в себе си на легенда заклевам,
да я разлисти в силата й цялостна.
И я разлистил, с новите листа
за истината да се бори тя.
Тогава някой му пошепнал свише,
че би трябвало баснята да се запише.
И я записвал той, и отново, и отново...
А Онзи постоянно му казвал по какъв начин...
Дългът му не оставял го на мира,
та към този момент нямало и по какъв начин да стопира.
И привикнал - за човешките недъзи
посредством думите лекуване да търси,
той проумял, че те са скъп лек
за всеки незабравил се човек.
И, за човещината радушен,
схванал - във вековете ще е жив.
ДЯВОЛСКА БАСНЯ > Дяволът предложил на индивида,
с цел да е ориста му по-лека
и с цел да изпита алчността му,
да му дава по жълтица (само),
в случай че той не ги реди на куп, а
в тялото си някъде ги натрупа.
Но където натрупа ги, тогава
трябвало от плът да се лишава:
да изгубва мускули и нерви,
кафези... с тях и витални запаси...
И приел индивидът, та със злато
битието му ще е богато!
И не поискал да разсъждава
с тялото му пък какво ще става.
Първо натрупал златото в ръцете -
станали безжизнени и двете.
После злато пълнил и в краката
и по този начин ги обездвижил двата.
Ясно е, щом не били свободни,
станали за работа негодни.
Мисълта не давала му мира
златото къде да го побира.
Питал дяволът: - Да спирам към този момент,
разбери, че златото ти пречи?
- Още дай! - изискал му индивида. -
Нека още се опитам! Нека...
Давал Дяволът и отново попитал -
знаел към този момент, че е победител.
Но превръщал всеки орган в злато
оня ненаситник, докогато
обезсилил ги. Сърцето спряло.
Дяволът
с друг
почнал изначало...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ